П
Оплакване, което чувам често от хора, които отглеждат папагали и които са тотално сразени, след като полагат усилия да облагородят средата, в която живеят техните птици, като им предоставят играчки, но виждат как те ги игнорират. Много от тези хора се отказват, след като са инвестирали безкрайно много време и пари, но не са постигнали напредък.
Всъщност, не е ли всичко наред, ако птицата не си играе с играчки, но изглежда щастлива? Ако тя не демонстрира проблемно поведение и е в добро здравословно състояние, защо продължаваме да настояваме? Да отглеждаш папагал понякога изисква доста работа. Много хора се запитват, трябва ли да продължавам да работя и над това?
Мразя да ви разочаровам, но отговорът е „Да“. Трябва да продължите да работите по този въпрос. Качеството на живот на вашия папагал зависи от това дали ще се възползва от средата на живот, която сте му предоставили. Ако искате той да се радва на добро емоционално, здравословно и интелектуално здраве, трябва да настоявате.
Папагалите, както всички живи същества, са създадени така, че да си взаимодействат с околната среда по различни начини. Взаимодействайки си, те получават обратна връзка. Тази обратна връзка им осигурява възможността да учат. Процесът на учене обогатява техния живот по различни начини. Папагалът, който няма интереси и занимания е много по-вероятно да проявява поведенчески проблеми, да крещи или да унищожава перата си. “Опитомяването им може да ограничи естественото им поведение и в резултат на това да се развие анормално такова. Папагалът ви може да търси храна в продължение на 30 мин., докато получи угощението си. Или да крещи 30 мин., докато вие накрая реагирате. За него, получаването на храна и вашата реакция, когато той крещи е „обратната връзка“ на средата. Това обогатява неговия живот, тъй като той действа/ реагира на средата, като цели да получи определен резултат.
Неговото съществуване се осмисля/ обогатява от вашето внимание и реакции, дори когато сте ядосани или ругаете. Папагалът ви може да се забавлява като изследва какво трябва да прави, за да получава ваша реакция.Той ще го прави независимо дали искате или не.
Винаги съм мислила, че ежедневието на папагала е като „кръгова диаграма на дейността“. С други думи, действията, които могат да извършват в нашите домове са в рамките на „бюджет за дейност“. Искам бюджетът за дейност на папагалите ми да изглежда като такава графика. Съгласна съм, че времето прекарано в извършването на различни дейности, няма да е винаги едно и също, но все пак ще придобием представа.
Ако вашият папагал не лети или не се интересува от дървени играчки или други блага, които сте осигурили в неговата среда, то често, в части от тази графика ще прочетете „крещи“, „скубе си перата“ или „хапе“.
Има още една причина, поради която е необходимо да полагаме усилия нашите папагалите да се възползват от всички обекти в средата, която сме им осигурили. Животът в плен е стресиращ за папагалите ни, независимо колко грижи полагаме за тях. „Опитомените животни са податливи на хроничен стрес поради затвореното, ограничено пространство, в което пребивават, липсата на места, на които могат да се скрият, срещите с хора, както и липсата на блага, които да стимулират физически и умствени дейности. При птиците, хроничният стрес може да провокира самоунищожаване, скубане на перата, дъвчене на решетките на клетката, страх, както и агресия. „Осигуряването на среда на живот, предлагаща различни стимули, е важен инструмент за намаляване на хроничния стрес при опитомените животни.
И така, притеснително е, когато папагалът не знае как да се възползва от средата, която му е предоставена или не знае как да използва благата, която тя му осигурява. Това е сериозен проблем, който заслужава да бъде изследван. Ако успеем да го разберем по-добре, можем и да го предотвратим, и да го разрешим.
Проблемът започва с нашите собствени очаквания. Общоприето е , че папагалите „играят“ и ние очакваме и нашите папагали да играят. Това правило не е приложимо за всички папагали.
Когато са малки, папагалите играят. Няма нищо по-забавно от това да си свидетел на развитието на бебета папагали. Те са готови да изследват всичко, което им предоставиш. Както всички бебета животни, те са игриви. Това е тяхната работа – начинът, по който учат за живота.
Когато пораснат обаче, повечето папагали не играят с играчки. Тяхната природа не е такава. Има и изключения. Някои видове са по-игриви от други – каики, лорикети, малки ара и някои други, това са част от видовете. Те могат да играят с часове с някакъв прост предмет.
Въпреки това, ако очаквате Жако, една от Сенегалски папагал, или Еклектус да бъде игриви, можете и да почакате. И така първият проблем е, че си мислите, че има нещо нередно с папагала, ако той не играе.
Възрастният папагал се вълнува от други неща – да остане в безопасност със знанията, които е научил досега. Те често са подозрителни, ако не и страхливи, при поява на нови за тях неща. Ако очаквате вашият възрастен папагал веднага да се поинтересува от нова играчка, ще бъдете разочаровани. Ще отнеме седмица или повече, докато вашата птица реши, че този предмет е безопасен, за да започне да го изучава. Това е вторият проблем – очаквания, че вашият папагал ще използва новата играчка, без да му дадете необходимият период за адаптация.
Ако вашият папагал е бил отгледан в среда, в която не е разполагал с играчки или е сменил няколко семейства, в които това също е било неглижирано, то той може временно да е изгубил желанието си да проучва и да се учи, дори когата новата вещ вече му се струва безопасна. И двете ситуации биха могли да доведат до твърдението – „Папагалът ми не обръща внимание на играчки“.
Третият проблем, който срещаме относно този въпрос, е начинът, по който го възприемаме и разбираме. Д-р С. Фридмън има много статии, с които допринася за нашето разбиране за поведението на папагалите. В много от нейните статии тя обсъжда именно склонността ни да категоризираме поведението на папагала. Например, ако единствено констатирам, че папагалът ми е агресивен, това не води до нищо, що се отнася до намирането на решение. Но ако погледна с разбиране около обстоятелствата, които са до довели до ухапвания, бих видяла, че има някои неща, които мога да променя. Правилната промяна на обстоятелствата, по ефективен начин, води до решение на проблема.
Когато кажеш на себе си – – „Папагалът ми не обръща внимание на играчки“, ти слагаш етикет.
Самото твърдение ще ви попречи да решите проблема, защото твърдейки, вие ще го повярвате. За да намерите решение трябва да обърнете внимание на това какво прави папагалът и от там да започнете да решавате проблема. Всеки папагал обръща внимание на някакъв предмет, дори вие да не го смятате за играчка.
Четвъртото обстоятелство да имате папагал, който се заиграва с предметите, които му предоставяте е техният вид. Това което ви продават, често е съобразено с вашия бюджет, а не с предпочитанията на вашия папагал. Закупуването на неподходящи играчки, може да доведе до същия извод – „Папагалът ми не обръща внимание на играчки“.
Вижте нашите предложения за играчки за папагали