10 съвета как да се отнасяме с папагалите си
Дойде ми на ум, че този пост в блога ми може да се възприеме като вид самодоволство. Независимо от това темата ме плени. Какви са най-добрите методи да създадем трайни взаимоотношения с нашите папагали? Затова ви моля за търпение докато подреждам мислите си в този пост, като оставям на вас да оцените дали ви е бил полезен.
Наскоро разговарях с един човек по повод на това дали му се е случвало да има проблеми във връзката си с папагала, който отглежда.
Мой приятел, изключително грижовен човек, когото познавам от години, наистина не знаеше какво се случва с папагала му. Птицата се стряскаше и падаше често, но на това не бе обърнато внимание, докато не се бе наранила. Причината за това може да са именно проблеми във взаимоотношенията с нашия папагал. Взаимоотношенията ни с хората, които обичаме със сигурност преминават през възходи и падения, когато продължават известен период от време. Ние не сме винаги любящи и мили, за даден период можем да изгубим връзката си с тези хора. Задълженията, вината и нуждите на другите понякога могат да ни дойдат в повече, пораждайки необходимостта от създаване на дистанция. Същото се случва и във взаимоотношенията ни с папагалите. Не може да е по-различно, тъй като те живеят дълго и същестува възможността да създадем връзка, която обхваща десетилетия. Те са социални, привързват се към нас и усещат нашите настроения. Те са емоционални и интелигентни, както и ние.
Намирам за странно, че в разговорите ни не обръщаме внимание на качеството на взаимоотношения с нашите птици. Даваме ли си сметка дори, че имаме връзка с всеки един папапагал? Дали не е тенденция да ги възприемаме като вещи?
В коментарите под постовете си, често чета хората да ги наричат „сладки“, „безпомощни“, „пухкави“, „агресивни“, „поспаливи“ и т.н. Изключително рядко обаче виждам коментари, които се отнасят до връзката, която изграждаме с тях. Това е обезпокоително, тъй като, когато има проблеми във взаимоотношенията ни с нашите папагали, това често прераства в проблемно поведение от тяхна страна.
Всеки е наясно, че изграждането на емоционална връзка изисква време. Въпреки всичките им положителни качества, папагалите не изразяват признателност и благодарност за всички грижи, които полагаме за тях – да са добре нахранени, здрави и да живеят в чиста и подходяща среда. Нито един от моите папагали никога не е казвал „благодаря“, докато почиствах сладък картоф от стената или „съжалявам“, докато изтърквах подметката на обувката си, след като стъпих на парче прясна круша. Освен това, те очевидно нямат никаква необходимост да бъдат мили и добри. Те, до един, са невероятно непримирими.
Ако погледна назад, през всичките 40 години, през които съм отглеждала папагали, мога да посоча периоди, в които не съм била толкова мотивирана да облагородявам средата, в която живеят, неглижирала съм въпроса с диетата им и не съм обръщала внимание на тяхното поведение. Често се справях с тези периоди, след като посетя хубава конфереция, която отнася тези птици или семинар на Барбара Хайденрайх, от които се връщах отново мотивирана и енергизирана.
Моето заключение е, че е нормално да се дистанцираме понякога от тези, които обичаме, включително и от нашите птици. Като имаме предвид това, въпросът е как да създадем най-добрата връзка с тях и да ги предпазим.
Когато вземем папагал за отглеждане в дома си, трябва да създадем връзка с него, като си представяме отношенията ни в бъдеще. Точно както е с едно дете, което сме приели за отглеждане. Не мисля, че го правим. Доказателство за това е броят на ежедневно изоставяните папгали, някои за втори, трети, четвърти път. Ако броят на папагалите, живеещи в организации за оздравяване и осиновяване като фондация „Габриел“ или „Феникс“, е показателен, то очевидно ние изобщо не се замисляме над връзката, която създаваме или не създаваме с тези птици и последствията от това. Днес е доста популярно да ги наричаме домашни любимци – „членове на семейството“. Въпреки това не се държим така с тях.
Мисля, че повечето от нас създават такава връзка с папагалите, каквато биха създали с кучетата и котките. Освен ежедневните грижи, ние си взаимоодействаме с тях физически, като ги държим и галим. Носи ни спокойствие да държим в скута си или близо до нас, обичана котка и куче и възприемаме папагалите като домашен любимец, който можем да държим на рамото си през повечето време. Физическият контакт, който търсим с домашните си любимци е в отговор на нашите нужди за любов и приятелство, но това отговаря ли на нуждите на нашите домашни любимци.
Папагалите все още не са опитомени, както други животни, приятели на човека. Нуждите им са разнообразни и сложни – толкова много, че все още не знаем точно какви са те. Голяма част от поведението им се обуславя от техните инстинкти. Когато тяхната красиво оперена глава лежи на гърдите ви дали това означава, че те ви обичат или означава, че се опитват да създадът връзка с вас? Инстинктът им да се възпроизвеждат е в челните позиции на техния лист с приоритети дори това да ви обягва.
Създаването на физическа връзка с папагал, целяща привързаност, може да е добра практика, но създава много проблеми. Осланякийки се на опита си като поведенчески консултант, създаването на много близък физически контакт с птицата, не само я прави зависима, но стимулира усещането й, че имат специална връзка с вас. Ако птицата е развила подобен тип взаимоотнешения, това може да доведе до проблемно поведение от тяхната страна, когато в дома ви се появи друг член. В тези случаи папагалите обикновено отказват да се възпроизвеждат, имат проблематично поведение, като стават агресивни към другите членове на семейството, създават твърде много шум и унищожават перата си. Те развиват желание да стоят по-често на пода, търсейки място за „гнездене“ и унищожавайки дърводелството в този процеса. Бавно губят желанието си да използват играчки и други предмети, които средата им осигурява или извършват прекомерно различни действия, но не и такива свързани с „гнезденото“.
За човек в такава връзка с птицата, също произтичат проблеми. Бих описала това, като липса на реална представа и поглед към папагала такъв, каквъвто той е.
Очаквайте и втора част на статията …