Авторът Хенри Бестън пише: „Нуждаем се от по-различно и по-проницателно поведение към животните. Отдалечен от природа и живеещ в изкуствена среда, човекът в цивилизацията разглежда живите същества през призмата на познанието и на една изкривена/ изкуствена действителност. Покровителстваме ги, защото смятаме, че не могат да се справят сами и за тяхната трагична съдба, че са създадени толкова по-неспособни от нас. И тук се заблуждаваме и много грешим. Не човекът е този, който трябва да преценява способностите на животните дали са пълноценни. В една естествена среда те са напълно способни и независими живи същества, надарени с по-развити сетива, които ние сме загубили или никога няма да имаме, живеещи сред звуци, които ние никога няма да чуем. Те не са наши себеподобни, не са ни подчинени. Те са други същества, част от мрежата на живота и времето, съучастници във великолепието и мъките на земята.“
Няма нищо лошо да създавме физически контакт с нашите птици, показвайки им, че ги обичаме, но когато това е единственият начин за контакт с тях, изключвайки други начини за общуване, забравяме, че това са различни същества. Вместо това ние виждаме само „прекрасните им пера“ – това е една недействителна представа за тях. Единственият начин да създадем и запазим функционална връзка с нашите папагали е като ги възприемаме като находчиви, сложни същества, каквито всъщност са те, а не като вещ, която обичаме и към която сме привързани.
Ако направите проучване в интернет за това как да създавате успешни взаимоотношения с хората около себе си, ще намерите безброй статии. Това е показателно колко вглъбени в себе си можем да бъдем като хора. Освен това няма единно мнение по въпроса от какво зависят успешните взаимоотношения. Статията в уебсайта „Психологията днес“ – „10-те признака, че сте в успешна връзка“, предлага доста по-различни критерии за това, отколкото „7 знака, че сте в успешна връзка“, публикувана в уебсайта „Хъфингтън пост“.
Как да сме сигурни, че създаваме здрави, функционални взаимоотношения с нашите птици, които ще устоят на изпитанието на времето? Ето няколко твърдения, с които повечето автори, които пишат за човешките взаимоотношения са съгласни:
Уважение: Ако уважаваме нашите птици, ние няма да упражняваме насилие върху тях. Вместо с насилие, трябва да се стремим да използваме други начини, за да ги научим да правят това, което искаме. Например, ако един папагал не иска да се изправи, не трябва да настояваме, като упражняваме натиск с ръка върху коремната област. Вместо това можем да използваме предпочитана от него храна като възнаграждение, за която той ще полага усилия. Поставяме искането си и когато той го изпълни систематично го награждаваме. Предоставяме им възможност за самоконтрол.
Добра комуникация: Ние не знаем как те се чувстват. Четем за езика на тялото и променяме поведението си съобразно това, как общуват с нас. Единственият начин нашите птици „да говорят“ с нас е чрез езика на тялото, който ние да разбираме, да ги уважаваме достатъчно, за да научим техните предпочитания и начин на живот. Не трябва да настояваме, ако папагалът се отдръпне, когато понечим да го погалим. Следва да го оставим и да осигуряваме лично пространство. Освен това трябва да се уверим, че той разбира нашите действия. Когато говорим за общуването си с тях, трябва да даваме ясни и отчетливи сигнали, така че той да разбира какво искаме.
Контрол на гнева: Не трябва да обвиняваме папагала, ако ни ухапе. Без значение колко боли трябва да контролираме себе си и да потърсим нашата грешка. Много от ухапванията произтичат от липсата на опозноване на езика на тялото им, които те опитват усилено да използват. Ако ухапванията продължават, трябва да потърсим помощ от специалист, който знае как да разреши проблема. Това не включва отнасянето на проблема в социалните мрежи, където някой непознат да преценява как той да се реши. Не познавам човек, който има познания в областта и безплатни консултации в социалните медии.
Съпричастност: Стремим се да виждаме нещата от гледна точка на папагала. Ако една птица ни побърква с крещене, ние се опитваме да разберем какво изискваме от него и дали то не е твърде много. Посрещаме ли техните нужди? Пускаме ли го на свобода, извън клетката, достатъчно време всеки ден? Достатъчно облагородена ли е средата, в която живее, често ли ги къпем, имат ли достатъчно играчки за упражнения? Не може да не очакваме проблеми, ако папагалът прекарва в клетката си повече от 22 часа в денонощието или пребивава изолиран в стая за птици. В допълнение, ако папагалът изпитва страх, трябва да спрем и да се замислим над това.
Ангажимент: Ако нещата се усложнят, не мислим автоматично как да се освободим от папагала. Следва да си напомним, че вече сме поели дългосрочен ангажимент. Нещата не винаги са прекрасни. Понякога е трудно. Трябва да имаме търпение или може би да приемем ситуацията с чувство за хумор и да изчакаме решение на проблемите. Също, търсим платена специализирана подкрепа, когато не можем да се справим сами.
Решаване на проблемите: Наясно сме, че е трудно да отглеждаме птица с проблемно поведение между четири стени. Не обвиняваме обаче папагала за възникналите проблеми. Вместо това следва да търсим решение и да се освободим от предубежденията си какво трябва да бъде. Не възприемаме нещата като бели и черни, а търсим алтернативни решения.
Компромиси: Вярвам в необходимостта от баланс в социалните взаимоотнешия и семейството. Всеки трябва да намира начин да посрещне нуждите на тези, с които общува, включително папагалите. Това преполага да си отворен и да имаш подход, за да се постигне баланс.
Наслада от времето, което сте прекарали заедно: Следва да намерим начин да се наслаждаваме на времето прекарано с нашите птици, което не включва гушкане и милване. Играем с тях. Пускаме музика и танцуваме с тях. Учим ги да правят забавни неща. Прекарваме време с тях на открито в безопасна среда. Уважаваме тяхната нужда от други занимания и ги взимаме с нас в банята, докато се приготвяме сутрин или в кухнята, докато режем зеленчуци. Мислим за това, на какво биха се насладили.
Приемане: Уважаваме и ценим папагала за това, което той е …. „летяща душа“. Не режем крилата им, за да предотвратим полета им, ако това не е необходимо, а само за наше удобство. Приемаме, че е различно от нас същество и тяхната нужда и способност да летят. Всеки аспект на физиологията на птиците, даден от природата, е развит с цел осъщестяване на полет. Това не трябва да им бъде отнемано без абсолютна нужда.
Доверие: Всяка връзка е банкова сметка. Всяко действие, с което изграждаме доверие в нея е депозит. Всеки път, когато пръскаме птицата с вода, за да спре да крещи или за да направи нещо, което ние искаме, е теглене от банковата сметка. Не можем да очакваме да има доверие във връзката, ако баналансът по сметката е далеч от зеления цват и остава така. Възможно е да превишим кредитния си лимит, а обратният път е труден.
Лесно е да бъдем въвлечени в разговор как тези птици не трябва да бъдат гледани като домашни любимци. Това вече е обсъждано, приятел. Нека бъдем по-широко скроени. Нашите папагали не са кучета, котки, зайци, влечуги или коне. Трябва да създадем нова категория домашни любимци, като вземем под внимание това, че папагалите са изключително интелигенти, находчиви, чувствителни и имат дълъг живот. И трябва да се мисли над това.
Този пост не цели да накара някого да се чувства виновен. Разбирам това, че понякога се налага да дадем папагала си на друг да го отглежда. Разбирам, че понякога се налага да им подрежем крилата. Разбирам, че има моменти, в които не можем да осигурим достатъчно време на папагала извън клетката. Не обвинявам никога за такива решения. Мисля обаче,
че можем да вдигнем летвата по-високо, отколкото беше в миналото и просто да мислим повече за това как формираме взаимоотношенията си с нашите пти
Чудесна статия, явно продукт на човек, имащ не само досег, но и усет за “светоусещането” на папагалите. Като лаик в отглеждането, чета с интерес всичко, което ми попадне, особено и ако е услужливо преведено на български език. Особеното тук е, че пишещият конкретно се обръща към нас, хората, напомняйки ни какви ние трябва да бъдем, ако искаме да изградим не само здрава връзка с пернатия ни любимец, но и да му създадем възможно най- добри условия той да се чувства пълноценен и щастлив край нас. Да не забравяме никога, че наш е изборът да приемем подобно свободолюбиво същество в своя живот, че този избор следва да е осъзнат и подкрепен с последващата отговорност в поведението ни. Както и че каквито и условия да му създадем у дома или на двора- не го отглеждаме напълно свободно.Факт, който следва да компенсираме с още повече, споделено с него, време. Или казано по друг начин- никога да не гледаме на папагалите си като на средство за домашно развлечение, а да подхождаме към тях с внимание, разбиране на потребностите им, зачитане на личното им пространство и разбира се – всеотдайна и непрестанна любов, чувство, на което сме подвластни всички..